44-тата "Златна роза" – завръщания към дома, към себе си и към другия

Българското кино отново очаква срещата с публиката си. От 17 до 24 септември Варна е домакин на 44-тото издание на фестивала на българския игрален филм "Златна роза".

Тази година фестивалът има тема – "Завръщания". Но не непременно като връщане назад, по-скоро като опит да преоткрием нещо, което сме оставили някъде по пътя – дома, корените, семейството, себе си. Именно тази нишка според Стефан Прохоров се повтаря в съвременното българско кино.

"Не съм сигурен, че българското кино има към какво да се завръща. То би трябвало да върви само напред", казва Прохоров.

Но завръщането в различните му измерения се оказва потребност не толкова да се върнем, колкото да преоткрием и преосмислим понятията.

В състезателната програма тази година са включени 16 пълнометражни и 29 късометражни филма, както и три български сериала. Сред пълнометражните заглавия са "Черни пари за бели нощи" на Петър Вълчанов и Кристина Грозева, "Лъст" на Ралица Петрова, "Мечтаното приключение" на Валеска Гризебах, "Нина Роза" на Женевиев Дюлюд дьо Сел, "Юго Флорида" на Владимир Тагич, "Остайница" на Костадин Бонев, "Жени извън употреба" на Александър Косев, "Пастир" на Милена Андонова, "Аврора" на Георги Стоев–Джеки и Никола Бошнаков, "Брънч за начинаещи" на Яна Титова, "3.0 килограма щастие" на Зорница София, "Коледни агенти" на Тодор Чапкънов, "Оста на живота" на Атанас Христосков, "Немигранти" на Стефан Белов и "Клошар" на Виктор Иванов.

Фестивалът ще бъде открит с "Нина Роза" – копродукция между Канада, Италия, България и Белгия, заснета предимно в България. Филмът спечели "Сребърна мечка" за най-добър сценарий на "Берлинале", а впоследствие беше избран и за канадското предложение за "Оскар" за най-добър международен филм.

"Нина Роза" задава и един от ключовете към тазгодишната програма. Другият идва от "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" – филмът, избран за визуален образ на фестивала, в чийто център също стои пътят обратно към паметта, корените и дома. Той е свързан и с годишнините, които през 2026-а отбелязват София Филм Фест, операторът Емил Христов и режисьорът Стефан Командарев. Филмът ще бъде показан в програмата "Открити хоризонти" на 18 септември.

Сред акцентите в селекцията е и присъствието на международните копродукции. Десет от пълнометражните филми в конкурса са международни копродукции. За Прохоров това е важна част от разговора за българското кино днес – то не е затворена национална територия, а част от по-широки процеси. Копродукциите дават възможност на българските филми да влизат в този разговор, без да губят своята връзка с местния контекст.

"Хубаво е да мислим за българското кино не само като за нещо мило, хубаво и родно, а като за нещо, което е част от европейските и световните процеси", казва още той.

В програмата място имат и дебютите – нови гласове, които застават редом до вече утвърдени автори. Именно тази среща между поколенията е важна за Прохоров: новите режисьори да бъдат чувани и виждани, а фестивалът да показва разнообразието на българското кино – не само отделни филми, но и различните посоки, в които то се движи.

А тази година "Златна роза" прави още една крачка към публиката. Новото партньорство с Neterra.TV Plus разширява достъпа до фестивалната програма – от 17 септември до 1 октомври избрани заглавия ще бъдат достъпни онлайн за зрители в цялата страна.

Защото, както казва Стефан Прохоров, трудно е да направиш добър филм – независимо дали е български или не. Но след това идва друга отговорност: да намериш неговата публика.

Целия разговор на Таня Димова със Стефан Прохоров можете да чуете в звуковия файл.